ПРОПОЛИС (Клей)

ХИМИЧЕН СЪСТАВ, ФИЗИЧЕСКИ СВОЙСТВА, ПРОИЗВОДСТВО И СЪХРАНЕНИЕ
Прополисът спада към групата на пчелните продукти само с лечебна цел и е най-ценният продукт използван в Апитерапията. Заради специфичните си свойства той събуди интерес на много изследователи. За прополиса са правени самостоятелни международни симпозиуми. Това дава известност на продукта и увеличава неговата употреба - с лечебна и профилактична цел. Прополисът е познат от древността, но съвременната медицинска наука започна да го цени повече и да прецизира индикациите му, като разкрива механизмите на неговото действие. Самият термин е гръцки и означава защита на крепостта (от про - пред и полис - град, крепост). Той защитава кошера от микровраговете (бактериите, гъбите), докато пчелната отрова го защитава от макровраговете (мишките). С прополиса се полират килийките, в които пчелната майка снася яйцата (извършва се противомикробна профилактика), с прополис пчелите стесняват входа на кошера, за да се предпазят от мишки и студен зимен вятър, залепват рамките в кошера. Излишният прополис пчелите го складирват за по-късно, когато в природата няма растителност и ние се стараем да вземем именно него.
Прополисът се произвежда от пчелите, когато за целта събират растителни смоли, като тополата е най-значителният източник на такъв мателиал. Със секретите на слюнчестите си жлези пчелите обработват събраните смоли и създават лепкава маса, слабо ароматна, с горчиво-парлив вкус. Тази маса не е механичен сбор на събраните смоли, а е вече ново органично съединение, притърпяло биохимични изменения. През миналия век са съществували две теории за произхода на прополиса. Първата - прополисът е продукт само на пчелите - остатък от преработката на пчелен пращец, обогатен с ферменти. Втората - пчелите го събират на готово от пъпките и корите на растенията. Вече се знае, че тополата е най-значителният източник за прополисоносители. Ето защто планираните лесовъдни дейности по отглеждане на тополата ще доведе до увеличаване на добива на прополис, а и отглеж дането на определен сорт тополи ще доведе до добиването на стандартен прополис. Преди 8 години в района на пчелина ми изсякоха всички тополи по каналите, че били на кооперацията, по дерето, че били на кметството. И това се отрази катастрофално на добива на прополис. Затова когато се срещам с пчелари, никога не пропускам да изтъкна нуждата от създаването на тополова ограда и дори на тополов пояс около пчелините.
Общото количество прополис в един кошер е около 300 грама. Нужно е да знаем, че ако есента вземем всичкия мед от кошера, има шанс с помощта на захарен сироп да се създадат запаси и пчелното семейство да оцелее през зимата, но оставим ли го без прополис, пчелите загиват от своите микроврагове. Количеството на добавения прополис зависи от наличието на "прополисова суровина" (тополи, върби) в природата, от генетичните качества на пчелната майка (инстинкт за събиране на прополис), от силата на пчелното семейство, сезона (най-вече есен), от географските и климатичните особености. Особено събирането на прополис се осъществява след главната паша или в безеридбени периоди до края на месец септември. Прополисът може да се получи като се почистят частите на кошера (рамки, покривни дъски) или по следните два начина:
1. Върху рамките се поставя специално приготвена скара, съставена от тънки летвички. Между самите летвички има разстояние 2-2.5 милиметра. Пчелите запълват с прополис тези пространства. Периодично скарата се отсранява от кошера, разглобява се и прополисът се събира от отделните и части.
2. Върху рамките, под покривната дъска на кошера се поставя метална скара и върху нея ситна найлонова мрежа. Периодично мрежата се сваля, поставя се в хладилник (използва се свойството на прополиса, че при отрицателна температура става силно трошлив) и чрез намачкване се събира. Събраното количество прополис се оформя на топка, опакова се с целофан или найлон и се съхранява при температура до 25º С.
Продължителността на съхранение е до 7 години. Не се препоръчва нагряване на прополиса, защото се влошават качествата му и се губят лечебните му свойства. Ето защо когато видя на сергия тъмночерен като катран прополис, не ме радват приказките на търговеца, че стоката му няма никакви примеси, а просто знам, че този прополис не става за нищо. За окачествяване на прополиса се отнася отраслова нормала ОН2572483-84. Прополисът се приема на партиди. Това са партиди - парчета прополис с тегло от 50 до 200 грама. За окачествяването на всяка партида се взимат проби в количество 20 грама, както следва: - ако опаковките са повече от 10 броя, вземат се проби над 10% от общия брой на партидата; - ако партидата е по-малка от 10 броя, проби се взимат от всяка опаковка. Взетите проби се охлаждат в хладилник под 0º С и от всяка от тях се настъргва с нож около 10 грама прополис. Настъргания прополис се смесва добре и получената средна проба се разделя на две равни части, които се опаковат, запечатват и етикират. Етикетът включва името на производителя, наименованието на продукта, номера на партидата, датата и подписите на лицата взели пробата. Едната проба остава при производителя, а другата се окачествява в сертифицирана лаборатория. Нас, апитерапевтите, ни вълнува стандартизацията на прополиса. Това може да стабилизира бъдещето на прополисотерапията - едно направление е тестувано посредством антибактериална активност /например, срещу Staphilococcus aureus или срещу Candidia/. Друго направление е хроматографския метод. С въпроса на стандартизацията е свързано окачествяването на реколтата, съхранението, изчистването от примесите (те са 56%), определяне на биологичната активност.
Свежият прополис е с жълтозелен до тъмночервен цвят. При температура около 30º C е лепкав, а под 0º С е крехък и лесно се счуква. Има специфична миризма и горчиво-парлив вкус. Прополисът е по-тежък от водата (относително тегло 1.112-1.130) и това свойство се използва за механичен начин на пречистване. Прополисът пада на дъното на съда, а примесите от восък (относително тегло 0.950) остават на повърхносттта заедно с трески, части от умрели пчели. Прополисът съдържа термолабилни съставки и при нагряване губи биологичната си активност. Прополисът съдържа от 48 до 79% смоли и клеести вещества, 5-14% етерични масла, 12-30% пчелен восък, 5-10% дъбилни вещества, 5-15% механични примесил Първо качество прополис би трябвало да съдържа под 20% восък, 50% биологичноактивно вещество и под 5% примеси. Прополисът е система от биологично активни вещества. Основният лечебен компонент, активните терапевтични субстанции са флавоноидите. Заедно с етеричните масла те осъществяват антимикробния ефект. Антимикотичният ефект се дължи на р-кумариновата киселина, кофеиновата киселина, пиноцембрина, бензоената киселина. Прополисът съдържа и минерални вещества като манган, цинк, кобалт, калций, желязо, молибден. Количеството на витамините е малко и непостоянно, най-вече от групата на В-витамини. Пчелите са уникални организми, те откриват и подбират в природата ефективни растения, които са първоизточници на прополиса. Това са защитни вещества отделяни от растенията и те са в основата на биологичната активност на прополиса. Пчелите не могат да синтезират собствени "антибиотици" и затова използват активните прополисоносители от тополи и върби.
Д-р Евгени Петков Съюз на Апитерапевтите в България